На 5 януари християнският свят чества Попова Коледа или Зимен Кръстовден, известен още като Кръстци или Водокръщи. Празникът маркира края на „мръсните дни“, които започват на 25 декември и продължават до този ден. Според християнската традиция, тези дни са известни като „некръстни“, тъй като новороденият Иисус Христос все още не е бил кръстен.
Основният ритуал на празника включва освещаване на водата в църквата, след което попът пуска кръст в нея и обикаля домовете, поръсвайки ги с осветена вода и китка босилек. Смята се, че този ритуал прогонва злото и болестите от домовете. За благодарност, стопаните поставят монети в менчето на свещеника, а попът оставя бяла и червена вълна, която се използва за изработване на мартенички.
Народните вярвания сочат, че ако на Кръстовден замръзне босилекът, годината ще бъде плодородна. На следващия ден, 6 януари, по време на Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля във водоем за да се освежат водите.
Според народни предания на този ден птиците и животните могат да говорят с човешки глас, а реките и потоците спират да текат за миг, за да се прочистят. Обредната трапеза на Кръстовден е постна, съобразена с обичаите на празника. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.